Събират данни за нас.
Събират данни за нас в мрежата! Дали всъщност Facebook, нещо което ние изписваме с главна буква, не е: Face the Book of your sаcred wishes that never happens? Ние публикуваме там снимки от моментите в които, бихме искали преживяното да е съкровено и съществувало истинското щастие. Ние търсим още свидетели на това събитие, за да докажем, че то се е състояло и защото съпреживяването има силата да мултиплицира у самите нас усещането, че това е било. Че изобщо сме, и ни има, и то щастливи! Ние добиваме положителни оценки в индустриални количества от вдигнато нагоре пръстче! Ние приемаме усмивка която всъщност представлява жълто кръгче с две точки и черна крива линия. Ние никога не сме виждали хората чиято преценка припознаваме. Непознавайки мотивите им допускаме жълто петънце да потвърждава или отрича битието ни..
Събират данни за нас в мрежата! Дали всъщност Facebook, нещо което ние изписваме с главна буква, не е: Face the Book of your sаcred wishes that never happens? Ние публикуваме там снимки от моментите в които, бихме искали преживяното да е съкровено и съществувало истинското щастие. Ние търсим още свидетели на това събитие, за да докажем, че то се е състояло и защото съпреживяването има силата да мултиплицира у самите нас усещането, че това е било. Че изобщо сме, и ни има, и то щастливи! Ние добиваме положителни оценки в индустриални количества от вдигнато нагоре пръстче! Ние приемаме усмивка която всъщност представлява жълто кръгче с две точки и черна крива линия. Ние никога не сме виждали хората чиято преценка припознаваме. Непознавайки мотивите им допускаме жълто петънце да потвърждава или отрича битието ни..
В името на същото това битие, би трябвало да възникнат поне още два въпроса. Нима вашият живот се състои само от "щастливи" моменти? Дали? А наистина ли мислите, че някой инвестира милиарди в период от петнадесет години за да създаде нещо, чието предназначение е да ви служи? На вас, на тези които за цял един живот са добили къща, две коли и единственото възможно образование за поколението? И на двата въпроса ще отговоря вместо вас, защото вероятно се колебаете, кой отговор ще донесе още един лайк..
И така, вие не сте бот които на всяко повикване отговаря "Щаслтив съм" защото не сте повреден, нали? Вие не сте чувал които изтупват докато неистово крещите "О да, аз съм щастлив" защото ако не го правите даже няма ви тупат. Ще ви захвърлят. Вие дори не се опитвате да постигнете наивния модел на шекеросания парад на най-щастливите, за които ви информират от същото място от където извират кръгчетата, усмивчиците и пръстчетата! Не, нали? Ако приемем, че вашето ежедневие е книга, то в нея съществуват много пасажи, цели глави и може би цели томове които не описват величави събития. (hah! ne moje da bude.. siktir fe) Но вие имате любознателността да продължите да разгръщате страниците без, да пропускате нито едно изречение. Съвсем, съвсем ежедневие.. и някак съвсем по човешки(!) търсите малкото ценно мънисто в несъвсемщаслтивотосиднес.
Сега, с изпитателен поглед вперен във вас и старателно изобразена придричива гримаса на лицето си трябва да призная, че и аз ви подведох. (are fe smesHnik) Да, точно така. Ще съхраня за себе си отговора на втория въпрос. Все пак, ще отбележа, че погледнато в сбит времеви порядък, развитието на информационните технологии е като ярка експлозия. То е, като смяна на епохата. Нещо като великата индустриална революция през 18/19ти век в Англия. Тогава впрегнали парата, въглищата и телефона (moje da ne vaqrvate no predi neshtoto - telefon, imalo krygche s decet dupki vmesto displei) като по някое време разпрегнали куриерите, добичетата и хората, естествено в името на тяхното добруване! Апотеоза на тази същата революция е съвременната автоматизация на... контролът.
Abe, da ste karali kola sys zavyrzani ochi naposledyk?
Abe, da ste karali kola sys zavyrzani ochi naposledyk?
No comments:
Post a Comment