Седиш си и не вярваш, не бе! Не! НЕ!
Не може "крехък врат(!) на скара" да е като армиран от баша на майсторите кофражисти с жили и хрущял. Настръхнах! Нали знаете как вилицата скррръЦва по глечта на чинията? Това породи странната но примамлива на първо четене идея, да повикам сапьори на помощ. Въображението ми веднага произведе пРажола на конци и трески а сред трясъка, опушен, виновно гледащ готвач. Цивилизовано реших да разпределя енергията на взрива във времето. Сиреч, продължих да търкам по месото.. Охамавялото ми въображение обаче тутакси лумна първобитни пламъци, нали търкам интензивно, редом с тоя виновно гледащ, сега пък услужливо съоръжен с пожарогасител, готвач.. Ножа каза щрак. Вилицата скръц. Пражолата жизнено подскочи в две противоположни посоки едновременно, съвсем по Нютон и притеснено провисна, пак по Нютон, от чинийчичката. Отпуснах се! Удовлетворението плисна по тялото ми хипоталамусна тръпка която се разподскача от прешлен на прешлен и през бъбреците, слезе на педя под пъпа и оправда с кармична предвидливост дватА номера по-големи дънки от времето на дебелия ми период, нахлузени днес.
- Наред ли е всичко? Бидох осветлен от мегаватова усмивка и кръшноханшно снабден с "книгата" от сервитьорката. За протокола, "книгата" е дегизирана кутийка за бакшиши.
В това време готвача проверяваше пожарогасителя. Разглеждаше струйника отблизо и стискаше ръчката. Чаках момента в който въображението ми ще махне пломбата..
Нютон, подпрян на касата, все хващаше ябълката. Следователно, преди това я подхвърляше нагоре обаче гравитацията му, му я връщаше като вярно куче пръчката на господаря си, и някак заедно с това пиеше кафе..
No comments:
Post a Comment