Всеобхватният позитивизъм е болест. Добротата.. тази така всеобщо пропагандирана, пардонна и необятна доброта всъщност е един от най-опасните вируси, готов да проникне във вашето съзнание. Във вашия ден и час, във вашите секунди пребиваване тъдява.. Бъди какъв? О, да! Бъди добър! Ти си добър! Не забравяй да бъдеш.. добър!
Посочват те и трясват на челото ти печат с химическо мастило - "ДОБЪР" и понеже ти вярваш, че си добър и всъщност наистина си добър, така си обучен, гордо тръгваш напред и нито един път не се извръщаш назад. Да си добър означава да приемаш нищетата, да се подчиняваш, да приемаш причиненото страдание с готовност и без реакция. Даже с усмивка, даже гордо, даже.. някак това те издига пред теб самия, като те прави все по-силен, все по- издържлив, все по.. какво?! Да. Все по-добър! Ти приемаш следващия удар, нали си добър и силен, а следващият удар е.. но пък ти вече си кален. И отново удар, и пак, и пак..
От блъскането и от ударите залиташ и неволно настъпваш човек. Той, човекът се отдръпва и тогава някъде иззад бесния ти зографисан по склоновете на всеки фиорд мозъчна кора стремеж да си добър и да се извиниш веднага се прокрадва като диверсант една недобра мисъл. Ето, до мен се освободи място. Аз мога да го заема! Даже понечваш, повдигаш крак за стъпка, но в този момент цялата оня доброта, добринка, добриничка или каквото е там се опълчва и с твоя глас изрича:
- О, не! Къде остана добрината ти!? Не бива така! Не е добра тази постъпка!
И тогава друг стъпва на това място, втренчва се в теб сърдито защото си понечил към мястото! Твое било? Как така нямаш къде да стъпиш? Че той какво да направи?! Видял е свободно място, заел го е. Оправяй се както искаш. Нали си добър?!
Накрая след часове в компанията на някакво разюздано въображение, може би твоето, след като си разиграл хиляда и един, и два, три.. възмжони разговора с непознатия, заключаваш:
- Какво толкова, ти нали си добър? - а оня стъпва и с другия крак на завоювана територия, поглежда твърдо и заявява:
- Да! По-добър от теб! Съветвам те да се усъвършенстваш! Бъди добър!
И тук, точно в този момент, настъпи онова на което повечето хора а и тук там из някакви важни, дебели книги наричат - прозрение.. Прозрях! Да! И с цялата си пъргавина, маса и тежест, приех предизвикателството! Да, да! Правлно е написано и вие правилно разбирате! С всичка сила, отново стъпих на мястото си така, сякаш там няма нито един чужд крак..
Изобщо не съм добър, отбелязах вече някъде по-горе..
Мерси!
